Наближава крайният срок, в който държавите-членки на Европейския съюз трябва да транспонират Директива (ЕС) 2019/1937 относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на съюза (Директивата) – 17 декември 2021г. Чрез транспонирането и в националното законодателство, ще бъдат установени както редица методи и канали за подаване на сигнали, така и защитни мерки за лица, които докладват нарушения (whistleblowers).

Европейската комисия установи, че тези лица често първи получават информация за заплахи и нарушения спрямо правото на Съюза и срещу обществения интерес, но се въздържат от подаване на сигнал, поради страх от ответни действия.

Под обхвата на защитата на Директивата попадат въпроси свързани с обществените поръчки, финансови услуги, продукти и пазари, предотвратяване на изпирането на пари, обществено здраве, защита на потребителите, безопасност на транспорта, защита на личните данни, и др.

По смисъла на директивата нарушение ще представлява всяко действие или бездействие, което е незаконно и е свързано с актовете на Съюза и областите, попадащи в материалния обхват на директивата или противоречи на предмета или на целта на правилата в актовете на Съюза и областите, попадащи в материалния обхват .

Като общо правило сигнализиращите лица няма да носят каквато и да е било отговорност, в случай че се окаже, че с оглед сигнализирането са нарушили някакви клаузи за неразпространяване или поверителност на информация.

Нещо повече, сигнализиращите лица ще бъдат изключени от отговорност, когато разкриват документи, до които имат законен достъп (правят копия или ги изнасят от помещенията на работодателя), с оглед докладването на нарушения.

Съгласно Директивата, дружества с 250 или повече служители трябва да се приведат в съответствие като въведат сигурен и анонимен механизъм за вътрешно подаване на сигнали за нарушения до 17 декември 2021 г.

За по-малките дружества, които имат от 50 до 250 служители, срокът е удължен до 17 декември 2023 г.

По отношение на дружества с до 50 служители не е налице задължение за въвеждане на съответните механизми и канали за подаване на сигнали, освен ако не попадат в съществени сектори, като например здравеопазването.

Различни канали и методи за подаване на сигнали са насърчени, като възможни варианти в тази връзка са „гореща“ телефонна линия, електронен вариант през уебсайт или друг вид електронна платформа (включително и през мобилен телефон), чрез устни или писмени съобщения и други.

Директивата предвижда три основни начина по които сигнализиращите за нередности могат да пуснат съответния сигнал:

• Вътрешно подаване на сигнал – чрез устно или писмено съобщаване на информация за нарушения в рамките на даден правен субект в частния или публичния сектор. Директивата предвижда задължение на предприятията в частния сектор с повече от 50 служители да създадат канали и процедури за вътрешно подаване на сигнали и за предприемане на последващи действия. Вътрешните канали могат да представляват както вътрешни отдели в предприятията, така и да бъдат възлагани на външни лица (подобно на длъжностните лица по защита на данните, съгласно Общия регламент за защита на данните), при условие, че тези лица предлагат подходящи гаранции за зачитане на правата и законните интереси на подаващите сигналите (независимостта, защитата на личните данни и др.), като доставчици на платформи за външно подаване на сигнал. В законодателството си всяка държава членка следва да насърчи вътрешното подаване на сигнал като първа стъпка към докладването за нарушения, тъй като това е в интерес на работодателите, с оглед защита от неправомерно подадени сигнали. Изискването е каналите за подаване на сигнали да дават възможност на лицата да подават сигнали писмено и да изпращат сигналите по пощата, чрез кутия(и) за лично подаване на жалби или чрез онлайн платформа (било то чрез интранет или интернет платформа), или да подават сигнали устно чрез телефонна „гореща линия“ или друга система за гласови съобщения.

• Външно подаване на сигнал – тази втора стъпка представлява устно или писмено сигнализиране за извършването на нарушения към компетентните органи. Директивата задължава България да определи органите, компетентни да получават сигнали, да дават обратна информация по тях, да предприемат последващи действия във връзка със сигналите, да налагат санкции и т.н.

• Публично оповестяване – финалната мярка представлява публично сигнализиране за нарушения – разгласяване пред обществеността, медиите, социални мрежи и др. Условието за предоставяне на защита по тази мярка е лицето преди това да е извършило вътрешно и външно подаване на сигнал, спрямо които да не са били предприети съответни действия от отговорните лица, в предвидените срокове.

Директивата оставя в дискрецията на държавите-членки да вземат решение дали да се приемат анонимно подадени сигнали и да се предприемат действия по тях.

Не на последно място е редно да се отбележи как Директивата се справя с въпроса за потенциалните негативни последици, които застрашават лицата, подаващи сигнали за нередности. Обикновено те не предхождат сигнала, а го следват, приемайки формата на отмъщение или наказание от страна на лицето или организацията, срещу която е подаден сигналът, изразявайки се в уволнения, дисциплинарни наказания и др. Законодателят на Европейския съюз е преценил, че причинно-следствената връзка между подаването на сигнала и репресивните последици е трудна за доказване. Като допълнение вътрешно-административната структура на организацията, която по презумпция стои зад субекта, срещу когото се подава сигнала, го поставя в по изгодна позиция. Затова Директивата изисква тежестта на доказване че липсва причинно-следствена връзка в тези случаи да се измести върху „обвиненото“ лице или организация.

Очаква се да видим по какъв начин Директивата ще бъде имплементирана в българското законодателство в поставения срок – до 17 декември 2021г.

На 18.10.2021г. изтече крайният срок за общественото обсъждане на Структура на Проект на самостоятелен и нов Закон за защита на лицата, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения, с който ще се транспонира директивата.

Очакваме да се изяснят съществени въпроси като например кой ще бъде компетентният орган и в какъв размер ще бъдат предвидените административни санкции.

Настоящата статия е с изцяло информативен характер, не изчерпва всички аспекти на разглежданата материя и не представлява правен съвет или правно становище.

При възникнали въпроси или желание за допълнителна консултация, моля не се колебайте да се свържете с нас!

Тихомир Проданов

Правен консултант в Адвокатска кантора „Бузалов и Чанова“